Фондация "Лактология"

Основното показание за употреба на Пиперилидолат е лечението на раздразненото дебело черво, както и на други болести протичащи с гастроинтестинални спазми. Пиперилидолат блокира действието на ацетилхолин в синапсите на гладката мускулатура, което има за последствие развитие и на гладкомускулна релаксация. Прилага се орално. Пиперилидолат, както и другите представители на този лекарствен клас, не трбява да се употребява при пациенти с обструктивни уринарни заболявания, миастения гравис, глаукома, улцерозен колит и кървения от гастроинтестиналният тракт. Употребата на Пиперилидолат при възрастни пациенти може да повлияе негативно тяхната способност за работа с машини.

Лактационна фармакокинетика: молекулното тегло на Пиперилидолат е 323 кило Далтона, притежава добра орална абсорбция с достигане на орална бионаличност от около 75% около час-два след оралният прием на Пиперилидолат; плазменият му полу-живот е 3-6 часа след единичен прием на лакарството. Страничните ефекти на Пиперилидолат се дължат на неговият антихолинергичен ефект и включват фотофобия, сухота в устата, намалена бронхиална секреция, гадене, стомашни болки, диария, повишена нервна възбудимост, камерна тахикардия, камерни аритмии, трудно уриниране и гърчове евентуално. От така посочените фармакоинетични данни за Пиперилидолат е явно, че той ще се елиминира и чрез кърмата, като съотношението плазма:мляко е 1: 1, което прави употребата на Пиперилидолат неподходяща в периода на кърменето.