Фондация "Лактология"

Основното показание за употреба на цикловерин е лечението на раздразненото дебело черво, както и на други болести протичащи с гастроинтестинални спазми. Дицикловерин блокира действието на ацетилхолин в синапсите на гладката мускулатура, което има за последствие развитие и на гладкомускулна релаксация. Прилага се и орално и парентерално. Дицикловерин не трбява да се употребява при пациенти с обструктивни уринарни заболявания, миастения гравис, глаукома, улцерозен колит и кървения от гастроинтестиналният тракт. В миналото Дицикловерин се е употребявал и за лечение на бебешки колики, като в последствие тази употреба е прекратена поради повишеният риск от развитие на конвулсии, дихателни проблеми и повишена нервна раздразнителност при детето. Употребата на Дицикловерин при възрастни пациенти може да повлияе негативно тяхната способност за работа с машини.

Лактационна фармакокинетика: молекулното тегло на Дицикловерин е 309 кило Далтона, притежава добра орална абсорбция с достигане на орална бионаличност от около 82% около час след оралният прием на Дицикловерин; плазменият му полу-живот е 1.8-2.4 часа след единичен прием на лакарството. Страничните ефекти на Дицикловерин се дължат на неговият антихолинергичен ефект и включват сухота в устата, гадене, стомашни болки, повишена нервна възбудимост, тахикардия, трудно уриниране и гърчове евентуално. От така посочените фармакоинетични данни за Дицикловерин е явно, че той ще се елиминира и чрез кърмата, като съотношението плазма:мляко е 1: 1.4, което прави употребата на Дицикловерин неподходяща в периода на кърменето.

Ако нашата кауза за развитието на един по-ниско токсичен свят и по-здрави бебета в него ви допада, можете да ни подкрепите с дарение!