Фондация "Лактология"

В различните страни се предлагат различни лекарствени форми съдържащи Роциверин. Лекарството се ползва предимно за лечение на жлъчни и уретерални колики, както и за лечение на свръхактивен пикочен мехур и уринна инконтиненция. Представлява пълен антагонист на всички видове мускаринови рецептори от М1 до М5. Този антимускаринов ефект на Роциверин е по-слаб от този на Атропин и Бусколизин /около 3000 пъти по слаб ефект/, но е по-силен от антимускариновият ефект на Папаверин; практически спазмолитичният му ефект е напълно сравним с този на Папаверин. Характерно за Роциверин е балансираният му невротропен и миотропен ефект върху гладката мускулатура при човека. Действието на Роциверин се дължи предимно на инхибиране на калциево обусловените мускулни контракции, а не на блокираща фосфодиестеразата активност, което обяснява и липсата на въздействие на Роциверин върху гладката мускулатура на кръвоносните съдове при човека. Като калциев антагонист обаче неговият ефект върху кравоносните съдове е около 70 пъти по-слаб от този на Верапамил. Прилага се орално в доза 30-40 милиграма на единчен прием и ректално под формата на суппозитории в доза 75 мг за единичен прием. В някои държави са налични и лекарствени форми за парентерално приложение на Роциверин.

Лактационна фармакокинетика: молекулното тегло на Роциверин е 339 кило Далтона, при орално приложение бионаличността е около 70% от приетата доза Роциверин. Няма данни за плазменият полу-живот на лекарството, както и за начините за неговата елиминация от организма на пациентите, но съдейки по молекулното тегло на Роциверин предполагаме с пълни основания, че той ще се елиминира и чрез кърмата по натичан по който се елиминира и Папаверин. Тоскикологичният профил на Роциверин обаче е неприемлив от гледна точка на лактологията, като страничните реакции включват и: сухота в устата, повишено чувство за жажда, редукция на бронхиалната секреция, развитие на мидриаза със загуба на акомодацията и развитие на фотофобия, дифузни кожни зачервявания, транзиторна брадикардия последвана от развитието на тахикардия вкл.на камерни аритмии, проаритмогенен ефект също така, редукция на тонуса на гастроинтестиналният тракт, което ще доведе до развитие на констипация. Роциверин има синегичен ефект с другите спазмолитици и по отношение на страничните им реакции, но антагонизира действието на чревните прокинетици като Метоклопрамид; всичко това прави приложението на Роциверин в периода на лактацията напълно неуместно.

Ако нашата кауза за развитието на един по-ниско токсичен свят и по-здрави бебета в него ви допада, можете да ни подкрепите с дарение!