Фондация "Лактология"

Основното показание за употреба на Дифемерин е лечението на раздразненото дебело черво, както и на други болести протичащи с гастроинтестинални спазми. Дифемерин блокира действието на ацетилхолин в синапсите на гладката мускулатура, което има за последствие развитие и на гладкомускулна релаксация. Прилага се орално. Дифемерин, както и другите представители на този лекарствен клас, не трбява да се употребява при пациенти с обструктивни уринарни заболявания, миастения гравис, глаукома, улцерозен колит и кървения от гастроинтестиналният тракт. Употребата на Дифемерин при възрастни пациенти може да повлияе негативно тяхната способност за работа с машини.

Лактационна фармакокинетика: молекулното тегло на Дифемерин е 327 кило Далтона, притежава добра орална абсорбция с достигане на орална бионаличност от около 65% около час-два след оралният прием на Дифемерин; плазменият му полу-живот е 3-4 часа след единичен прием на лакарството. Страничните ефекти на Дифемерин се дължат на неговият антихолинергичен ефект и включват фотофобия, сухота в устата, намалена бронхиална секреция, гадене, стомашни болки, диария, повишена нервна възбудимост, тахикардия, аритмии, трудно уриниране и гърчове евентуално. От така посочените фармакоинетични данни за Дифемерин е явно, че той ще се елиминира и чрез кърмата, като съотношението плазма:мляко е 1: 1, което прави употребата на Дифемерин неподходяща в периода на кърменето.