Фондация "Лактология"

Дексланзопразол е показан при лечението на: ерозивен гастрит, симптоматично гастроезофагиално рефлуксно заболяване, като част от мултилекарственият режим за ерадикация на Хеликобектер пилорна инфекция от стомаха/дванадесетопръстника, профилактика на стомашни/дуоденални стрес язви при пациенти в риск за развитието им, лечение на хиперсекреторни състояния вкл.синдром на Зьолингер-Елисън. Дексланзопразол, както и другите представители на този клас препарати не могат да се ползват повече от 8 последователни седмици.

Противопоказания за употребата на Дексланзопразол са: наличие на алергия към основната активна съставка, период на бременност и лактация. Дексланзопразол трябва да се употребява с особено внимание при: наличие на чернодробно заболяване, пациенти които го ползват повече от 12 последователни месеца /повишен риск от развитие на МАЛТ лимфом и/или фрактури вкл.на гръбначния стълб/, пациенти на възраст под 3 години /увеличава се риска от развитието на дефицит на вит.В12/.

Страничните реакции на Дексланзопразол са и: главоболие, световъртеж, объркване, обща мускулна слабост, гръдна болка, Клостридиум Дифициле асоциирана диария, флатуленция, гадене/повръщане, хипомагнезия /хипомагнезията увеличава риска от дигиталисова токсичност/, остър интерстициален нефрит, флаш реакции, ятрогенен дефицит на вит.В12, костни фрактури, алергични реакции от всякакъв вид. Дексланзопразол се метаболизира от чернодробните CYP450 изоензимни системи и поради това има разнообразни лекарствени взаимодействия: Декслазопразол може да потенциира ефекта на антифунгиалните препарати, диазепам, дигоксин, флуразепам, циклиспорин, фенитоин, секуинавир, такролим, синдром и новите орални антикоагуланти. Дексланзопразол може да намали лекарствената гастроинтестинална абсорбция на: кетоконазол, итраконазол, ампицилин, желязо съдържащите лекарства, микофенолат мофетил. Дексланзопразол може да намали лечебният ефект чрез взаимодействие на ниво черен дроб на: атазанавир, нелфинавир, клопидогрел, рафимпин.

Дексланзопразол представлява R-енантомер на Ланзопразол, който бе определен от нас в токсико-лактационна категория IV тоест несъвместим с лактацията. Същите препоръки и лактационно фармакокинетичен профил се отнасят и за Дексланзопразол!

Ако нашата кауза за развитието на един по-ниско токсичен свят и по-здрави бебета в него ви допада, можете да ни подкрепите с дарение!