Фондация "Лактология"

Пантопразол е показан при лечението на: ерозивен гастрит, симптоматично гастроезофагиално рефлуксно заболяване, като част от мултилекарственият режим за ерадикация на Хеликобектер пилорна инфекция от стомаха/дванадесетопръстника, профилактика на стомашни/дуоденални стрес язви при пациенти в риск за развитието им, лечение на хиперсекреторни състояния вкл.синдром на Зьолингер-Елисън. Пантопразол, както и другите представители на този клас препарати не могат да се ползват повече от 8 последователни седмици.

Противопоказания за употребата на Пантопразол са: наличие на алергия към основната активна съставка, период на бременност и лактация. Пантопразол трябва да се употребява с особено внимание при: наличие на чернодробно заболяване, пациенти които го ползват повече от 12 последователни месеца /повишен риск от развитие на МАЛТ лимфом и/или фрактури вкл.на гръбначния стълб/, пациенти на възраст под 3 години /увеличава се риска от развитието на дефицит на вит.В12/.

Страничните реакции на Пантопразол са и: главоболие, световъртеж, объркване, обща мускулна слабост, гръдна болка, Клостридиум Дифициле асоциирана диария, флатуленция, гадене/повръщане, хипомагнезия /хипомагнезията увеличава риска от дигиталисова токсичност/, остър интерстициален нефрит, флаш реакции, ятрогенен дефицит на вит.В12, костни фрактури, алергични реакции от всякакъв вид. Пантопразол се метаболизира от чернодробните CYP450 изоензимни системи и поради това има разнообразни лекарствени взаимодействия: Пантопразол може да потенциира ефекта на антифунгиалните препарати, диазепам, дигоксин, флуразепам, циклиспорин, фенитоин, секуинавир, такролим, синдром и новите орални антикоагуланти. Пантопразол може да намали лекарствената гастроинтестинална абсорбция на: кетоконазол, итраконазол, ампицилин, желязо съдържащите лекарства, микофенолат мофетил. Pantoprazol може да намали лечебният ефект чрез взаимодействие на ниво черен дроб на: атазанавир, нелфинавир, клопидогрел, рафимпин.

Пантопразол се предлага под формата на ентерално разтворими таблетки, абсорбцията настъпва след напускане на лекарството от стомаха. Подлежи на интензивен раса-обусловен хепатален метаболизъм; плазмен полу-живот 1 час; продължителност на терапевтичният пост ефект около седмица след преустановяване приложението на Пантопразол.

Лактоционна фармакокинетика на Пантопразол: молекулното тегло на пантопразол е 434 килоДалтона, което предиктира наличие на екскреция на Пантопразол и чрез кърмата. Два часа след прием на 40 мг Пантопразол от майката нивата му в кърмата са 0.036 милиграма/литър, а след още 2 часа нивата му в кърмата са 0.024 милиграма/литър; пиковите плазмени концентрации при майката са от порядъка на 1.65 милиграма/литър. Въз основата на тези данни може да се изчисли, че новороденото ще приеме под 0.14% от майчината доза Пантопразол. От друга страна Пантопразол е невероятно нестабилен в стомашното рН и се разгражда в стомашният пул на новороденото тоест в системното му кръвообращение няма да попадне никакво количество Пантопразол, което го прави напълно съвместим с кърменето.

Ако нашата кауза за развитието на един по-ниско токсичен свят и по-здрави бебета в него ви допада, можете да ни подкрепите с дарение!