Фондация "Лактология"

Лансопразол е показан при лечението на: ерозивен гастрит, симптоматично гастроезофагиално рефлуксно заболяване, като част от мултилекарственият режим за ерадикация на Хеликобектер пилорна инфекция от стомаха/дванадесетопръстника, профилактика на стомашни/дуоденални стрес язви при пациенти в риск за развитието им, лечение на хиперсекреторни състояния вкл.синдром на Зьолингер-Елисън. Лансопразол, както и другите представители на този клас препарати не могат да се ползват повече от 8 последователни седмици.

Противопоказания за употребата на Лансопразол са: наличие на алергия към основната активна съставка, период на бременност и лактация. Лансопразол трябва да се употребява с особено внимание при: наличие на чернодробно заболяване, пациенти които го ползват повече от 12 последователни месеца /повишен риск от развитие на МАЛТ лимфом и/или фрактури вкл.на гръбначния стълб/, пациенти на възраст под 3 години /увеличава се риска от развитието на дефицит на вит.В12/.

Страничните реакции на Лансопразол са и: главоболие, световъртеж, объркване, обща мускулна слабост, гръдна болка, Клостридиум Дифициле асоциирана диария, флатуленция, гадене/повръщане, хипомагнезия /хипомагнезията увеличава риска от дигиталисова токсичност/, остър интерстициален нефрит, флаш реакции, ятрогенен дефицит на вит.В12, костни фрактури, алергични реакции от всякакъв вид. Лансопразол се метаболизира от чернодробните CYP450 изоензимни системи и поради това има разнообразни лекарствени взаимодействия: Лансопразол може да потенциира ефекта на антифунгиалните препарати, диазепам, дигоксин, флуразепам, циклиспорин, фенитоин, секуинавир, такролим, синдром и новите орални антикоагуланти. Лансопразол може да намали лекарствената гастроинтестинална абсорбция на: кетоконазол, итраконазол, ампицилин, желязо съдържащите лекарства, микофенолат мофетил. Лансопразол може да намали лечебният ефект чрез взаимодействие на ниво черен дроб на: атазанавир, нелфинавир, клопидогрел, рафимпин.

Около 80% от приложеното количество Лансопразол се абсорбира бързо в гастроинтестиналинят тракт; свързването на Лансопразол с плазмените протеини е 97%, плазмения полу-живот при децата е 1.2-1.5 часа, а при възрастните около 1.3-1.7 часа с вариации в зависимост от нивото на черондробната функиця на пациента. Терапевтичният пост ефект на Лансопразол продължава над 24 часе след преустановяване на приема на препарата.

Лактационна фармакокинетика на Лансопразол: молекулно тегло 369 килоДалтона, което предиктира екскреция на лансопразол и чрез кърмата, но високият му афинитет към плазмените протеини /97%/ ще лимитира екскретираните количества. Поради установената карнерогенност на Лансопразол при опити с животни, както и поради вероятността да настъпи киселинна супресия в стомаха на новороденото Лансопразол не е удачен за употреба в период на лактация.

Ако нашата кауза за развитието на един по-ниско токсичен свят и по-здрави бебета в него ви допада, можете да ни подкрепите с дарение!