Фондация "Лактология"

Рабепразол е показан при лечението на: ерозивен гастрит, симптоматично гастроезофагиално рефлуксно заболяване, като част от мултилекарственият режим за ерадикация на Хеликобектер пилорна инфекция от стомаха/дванадесетопръстника, профилактика на стомашни/дуоденални стрес язви при пациенти в риск за развитието им, лечение на хиперсекреторни състояния вкл.синдром на Зьолингер-Елисън. Рабепразол, както и другите представители на този клас препарати не могат да се ползват повече от 8 последователни седмици.

Противопоказания за употребата на Рабепразол са: наличие на алергия към основната активна съставка, период на бременност и лактация. Рабепразол трябва да се употребява с особено внимание при: наличие на чернодробно заболяване, пациенти които го ползват повече от 12 последователни месеца /повишен риск от развитие на МАЛТ лимфом и/или фрактури вкл.на гръбначния стълб/, пациенти на възраст под 3 години /увеличава се риска от развитието на дефицит на вит.В12/.

Страничните реакции на Рабепразол са и: главоболие, световъртеж, объркване, обща мускулна слабост, гръдна болка, Клостридиум Дифициле асоциирана диария, флатуленция, гадене/повръщане, хипомагнезия /хипомагнезията увеличава риска от дигиталисова токсичност/, остър интерстициален нефрит, флаш реакции, ятрогенен дефицит на вит.В12, костни фрактури, алергични реакции от всякакъв вид. Рабепразол се метаболизира от чернодробните CYP450 изоензимни системи и поради това има разнообразни лекарствени взаимодействия: Рабепразол може да потенциира ефекта на антифунгиалните препарати, диазепам, дигоксин, флуразепам, циклиспорин, фенитоин, секуинавир, такролим, синдром и новите орални антикоагуланти. Рабепразол може да намали лекарствената гастроинтестинална абсорбция на: кетоконазол, итраконазол, ампицилин, желязо съдържащите лекарства, микофенолат мофетил. Рабепразол може да намали лечебният ефект чрез взаимодействие на ниво черен дроб на: атазанавир, нелфинавир, клопидогрел, рафимпин.

Рабепразол се предлага на пазара под формата на таблетки с контролирано освобождаване на активната съставка, защото е много нестабилен в киселинният стомешин пул и затова трябва да премине през стомаха в интектан вид. След орален прием се абсорбират около 52% от приложената доза; свързването с плазмените протеини е 96%, подлежи на интензивен хепатален метаболизъм; плазменият полу-живот на Рабепразол е 1-2 часа, а продължителността на терапевтичниям му постефект е малко над 24 часа след преустановяване приема на лекарството.

Лактационна фармакокинетика на Рабепразол: молекулно тегло 381 килоДалтона /за натриевата сол/, което предиктира екскрецията на Рабепразол и чрез кърмата, но високият му афинитет към плазмените протеини ще лимитира нивото на екскретираните количества Рабепразол. Поради наличните данни за изразена канцерогенност на Рабепразол при опити с животни, независимо че попаднал в стомашният пул на новороденото той ще е невероятно нестабилен респ.неактивен не се препоръчва употребата на Рабепразол по време на лактация.

Ако нашата кауза за развитието на един по-ниско токсичен свят и по-здрави бебета в него ви допада, можете да ни подкрепите с дарение!