Фондация "Лактология"

Утвърдените показания за терапевтично приложение на Famotidin са: лечение на ерозивен езофагит, краткотрайно лечение на активни дуоденални язви и на бенигнени стомашни язви; дълготрайна профилактика на дуоденални язви и стомашни хиперсекреторни състояния; лечение на гастроезофагиален рефлукс; профилактика на кървене от горния отдел на гастроинтестиналинят тракт при критично болни пациенти; като част от комплексната терапия при интоксикации със силни киселини; за лечение на пирозис. Off label use или т.нар.още неоторизирани все още показания за употреба на Фамотидин е и включването му в мултилекарственият режим за ерадикация на Хеликобактер пилори инфекция при деца и възрастни.

Фамотидин компетитивно инхибира свързването на хистамин с неговите Н2-рецептори в стомашната лигавица, което инхибира гастралната секреция на солната киселина. Оралната бионаличност е 40%-45% от приложената доза, като по-голямо количество от използваното се абсорбира в 1-я час от приложението на лекарството. Плазменият полу-живот на Фамотидин е 2.5-3 часа при нормална бъбречна функция и се пролонгира до 20 часа при наличие на ХБН. Свързването с плазмените протеини е ниско: 10-20% от усвоеното количество, което показва, че Фамотидин ще се ескретира усилено и чрез кърмата. Основатата екскреция на Фамотидин е реналната, чрез ураната като метаболити ако е приложен орално и като предимно непроменено лекарство, ако е приложен венозно. Съотношението плазма:мляко след прием на 40 мг Фамотидин от майката е 1:1.78 на 6-я час от приема и след това намаля постепенно. Концентрацията на Фамотидин в кърмата е максимална на 6-я час също след приема му и е средно 75 нанограма/1 милилитър кърма.

Приложен при педиатрични пациенти на възраст под 12 месеца обаче Фамотидин води до развитието на ЦНС токсичност в около 15% от бебетата, която се проявява под формата на апатия и отпуснатост на детето предимно, а по-рядко и чрез повръщане/диария. Педиатричната токсичност на Фамотидин може да има естествено и други по-редки клинични прояви като: косопад, алергични реакции от всеки един вид, брадиаритмии, атриовентрикуларен блок, оток на лицето на бебето, хепатотоксичност/хепатална дисфункция, миелосупресия, мускулни крампи, протеинурия и/или ксеростомия. Трябва да се има предвид, и че бионаличността на Фамотидин се потенциира ако той се приема едновременно с храната, както е в случая с приема му от новороденото докато то кърми. Попаднал в стомаха на детето Фамотидин може да повлияе негативно и на абсорбцията на желязото съдържащо се в кърмата. Приложен неколкократно венозно при майката, която кърми в кърмата попода и съдържащия се в парентералната лекарствена форма на Фамотидин - бензил алкохол, който е отговорен за развитието на т.нар."gasping syndrome" при новороденото. Трябва да се има предвид също така и следният факт: ако майката в ранната си бременност е приемала Фамотидин и след това приема отново Фамотидин докато кърми, вероятността да се наблюдава фамотидиновата токсичност при новороденото е много по-голяма, отколкото ако майката е била Фамотидин интактна през бременността си!

Ако нашата кауза за развитието на един по-ниско токсичен свят и по-здрави бебета в него ви допада, можете да ни подкрепите с дарение!