Фондация "Лактология"

Определянето на лактационният токсикологичен риск на комбинираните лекарствени продукти е предизвикателство пред лекаря или фармацевта, защото трябва невероятно добре да се познава токсикологичният профил на отделните съставки на лекарството.

Комбинацията на антиацид с спазмолитик е удачна, защото много често при горната диспепсия се наблюдава и флатуленция (подуване на корема, често болезнено), а и чисти абдоминални колики с висцерална характеристика, които трябва също да се овладеят, защото влошават и качеството на живота на пациентите.

При взимане на крайното решение се гледа основно токсикологичният профил на най-токсичната съставка на лекарствената комбинация и той е водещият в преценката. Тук няма готови напътствия, всичко е много индивидуално и е необходимо добре да познавате токсико-лактационните ни монографии, за да се справите успешно и с тази нелека понякога задача и да сте в полза на вашите пациенти. Действието на някои опасни за новороденото спазмолитици е посочено по-долу.

Атропин представлява класически парасимпатиколитик, който инхибира действието на ацетилхолин чрез пълен блок на мускариновите рецептори. Атропин е беладона-алкалоид, четвъртично амониево съединение, като в клиничната практика се ползва предимно неговият синтетичен аналог. Няколко минути след приложението на Атропин той попада в кърмата в количества еквивалентни на тези в майчината плазма /съотношение мляко:плазма 1:1/, като изключително опасен за новороденото е неговият антихолинергичен ефект, който може да доведе до развитие на внезапна сърдечна смърт на кърмещото бебе. Атропиновата интоксикация се характеризира с кожно зачервяване, сърцебиене, нервна хипервъзбуда и временна амавроза. Същият токсичен профил притежават и систетичните аналози на Атропин!

Бутилскополамин представлява изключително широко ползван спазмолитик, който за щастие обаче има слаба орална абсорбция, независимо от това той притежава абсолютно същият антихолинергичен ефект както Атропин и поради това неговата употреба по време на кърмене е забранена също, както и употребата на Атропин.

Метантелин се използва и за лечение на хиперхидроза, раздразнено дебело черво и гастроинтистинални крампи/спазми - също притежава антихолинергичен ефект еквивалентен на атропиновия.

Обобщено можем да кажем следното: всички спазмолити притежават антихолинергичен ефект, който при новороденото може да се прояви със сърцебиене в леките интоксикационни случаи, до камерна тахикардия тип тирбушон или внезапна сърдечна смърт. Ако се налага употреба на спазмолитик по време на лактацията това би могъл да е Оксибутрин, като притежаващ най-нисък антихолинергичен потенциал - той се употребява предимно за лечение на инконтиненция обаче, парентералното приложение на Булитскополамин е другата по-нискотоксична алтернатива. Диарията на майката по време на лактация не трябва да се лекува рутинно с антихолинергици, защото на нейният фон те имат повишена абсорбция респ.бионаличност респ.неонатална токсичност.

Ако нашата кауза за развитието на един по-ниско токсичен свят и по-здрави бебета в него ви допада, можете да ни подкрепите с дарение!

Важна забележка:

Предоставяната на този сайт токсикологична информация е коректна и актуална към дата на публикуването на данните за нея. Новопостъпила информация ще бъде отразявана своевременно.